Т.Р.И.Н.И.

Ето един хумористичен разказ от мен и един приятел.





Беше нощта на 13 март,2345 година. Триниборг лежеше на земята в малкия си апартамент в Киборг Сити и мислеше за последните думи на баща си Цецкоборг –
''Как можа да го направиш,момчето ми! Аз съм ти баща,Трини!'' Преди около година Триниборг по погрешка беше изключил баща си от контакта за да включи новата си игра ''Плейстейшън 3000''. Това се беше оказало фатално за стареца и Трини още не можеше да го забрави.
През 2345 година светът беше различен. Човешката раса отдавна беше изчезнала. Още през 2122 г. се състоя ''Бунтът на машините''. Всички електроуреди (хладилници,печки,перални,миксери и т.н.) започнаха въстание срещу господарите си. Хората нямаха шанс. Те бяха създали по-умни същества от себе си (през 2078 година в Япония беше създаден хладилник с коефициент на интелигентност 145, имаше три мозъка и освен да охлажда храна можеше да разказва вицове и едновременно с това да жонглира яйца) След бунта и изчезването на хората технологиите започнаха да се развиват много бързо и се появиха първите космически кораби със скоростта на светлината, протониеви бластери, машини за телепортация и разбира се обявеното за най-гениално изобретение на хилядолетието - ''Вода на прах'' (прах,който при разтваряне превръща водата във вода).
Триниборг беше един от свръхтехнологичните тостери. Като всички други той имаше две големи еластични ръце и крака, LCD дисплея в предната част му служеше като очи и за разлика от баща си беше на батерии. Той лежеше на земята и гледаше звездите, когато изведнъж в стаята влетяха злата прахосмукачка Електра и брат й коварният iPod Ц-200. Трини веднага извади в двете си ръце електронна вилица и триглава четка за зъби. Злодеите започнаха ожесточено да обстрелват нищо неподозиращия тостер със своите бластери, но тостерите са известни със своята атлетичност и Триниборг с лекота успя да избегне идващите км него протониевите лъчи и бързо изтръгна батерията на прахосмукачката с вилицата в ръката си. След като видя ужасяващата смърт на сестра си Ц-200 веднага извади джобното си ножче,натисна копчето за телепортиране и с последни сили извика с австрийски акцент "Ай'л би бак''.
След като пак остана сам,в главата на изплашения тостер се въртяха много въпроси ''Кои бяха тези двамата?Защо искаха да ме убият,по дяволите? Колко беше 131 по 921?''Може би никога нямаше да узнае отговорите на тези въпроси.Той не се беше забърквал в неприятности освен един път,когато беше влезнал в затвора за убийство на куче,но беше оправдан,защото го беше направил при самозащита (всъщност,това беше доста често срещано престъпление,тъй като тостерите винаги миришеха на храна). Триниборг силно се съмняваше,че заради едно чихуахуа някой ще се опита да го убие и затова търсеше друга причина,но колкото и да се опитваше не можеше да се сети за никаква. След два-три часа играене на плейстейшъна Трини реши,че е най-добре да поспи малко и на сутринта да реши какво ще прави. Въпреки че по това време всички бяха машини,и те имаха нужда от почивка,за да не прегреят. Всички имаха по едно копче ''Standby'', което ги изключва временно и всички го правеха вечерта, което много приличаше на съня при хората и животните. Той нагласи таймера за събуждане на 11 и 30 като си мислеше ‘’Трябва да стана рано. Утре ме чака дълъг ден.’’
Триниборг се огледа наоколо. Виждаше навсякъде поляни и хълмове. След като се разсъни малко обърканият Трини започна да тича волно из полята и да пасе от разноцветната трева около него. Постепенно тревата изменяше формата си и изведнъж се превърна в огромно куче,което се опитваше да го изяде.Изненаданият тостер гледаше изумен как кучето изважда лигавник и бързо се втурна да бяга по големите хълмове,но накъдето и да отидеше кучето изскачаше пред него.Трини се спря и кучето изсъска:
-Ще си отмъстя!Време е за обяд!!
Изведнъж Триниборг се събуди от и видя,че това е било просто сън.
-Защо ли ми трябваше да си купувам чип за сънища! - промърмори ядосаният тостер.
Погледна часовника и забеляза,че наистина е време за обяд.Трябваше му малко време да се разъни,защото за машините не е много полезно да се мокрят с вода.Трини седна на дивана и забеляза че точно пред него лежеше трупа на млада прахосмукачка с протониев бластер в ръка. Чак тогава осъзна какво се беше случило миналата нощ. Някой се беше опитал да го убие...
След дълго търсене в справочника Триниборг най-накрая разбра отговора на въпроса си. И той беше... 120651! Естествено как не се беше сетил веднага. Трябваше да се ъпгрейдне с калкулатор, а не с тази безполезна кафе машина. Та той дори не пиеше кафе! Изправи се като лениво се почеса по релтаните. Приближи се до кухненския плот и извади от чекмеджето две филийки марихуана. Пусна ги с отработено движение в двата отвора на главата му и цъкна на LCD дисплея си копчето с надпис "препичане". Определено имаше нужда от нещо да го разбуди след тази нощ.След пет минути дълги размисли на тема как по дяволите могат да се произеждат филии с марихуана забеляза, че те са прегяли. Трини вдиша техния дим, излизащ от главата му, като дъждовен облак. Освежавищият дим влезе във всеки микрочип, кабел и във всяка метална пластина от кибернетичното му тяло. Радостен той седна пред телевизора. По него течеше предаването "Пич, оправи ми пералнята". В момента тунинговаха една изключително радостна микровълнова печка. Ех, да му бяха сложили и на него един плазмен телевизор или една хеи-тек отварачка за бира с тонколони, които могат да те отнесат, като листо със звука си. Тъкмо щеше да си свърже плейстейшъна с телевизора, когато басов глас каза:
- Аре аз си тръгвам, щото стана два.
Триниборг обърна поглед от плейстейшъна, за да види как телевизора става и се изтупва.
- Дължиш ми 2 долароида - избоботи телевизорът.
-Кога минаха 12 часа?
-Така е като имаш телевизор под наем. 2 долароида - повтори нетърпеливо телевизора. - По-бързо, че трябва да отида при стария Боб уолкмена. Жива антика. Викам му да отиде да се продаде в антикварният магазин, той не ще.
Трини бръкна в джоба си и извади две малки киборгчета, които шаваха в ръката му. едното се опита да удари другото, а на свой ред то го напсува.
-Ето ти ги! Чао! До седемнайстък!
Телевизора излезе мудно през вратата, като изгледа учудено трупа на прахосмукачката, но не каза нищо.Триниборг въздъхна. Така беше като всичко що е механизирано е живо. Трябва да плащаш заплата, на най-простите уреди. Поне лаптопа му "Гигантософт" беше негов. Как му се искаше да е милиардер, като Гей Билтс. Седна пред лаптопа и реши да потърси нещо в интернет за прахосмукачката. Влезе в Google и написа: "Електра". На екрана се появиха много снимки и клипове всички, от които бяха за някаква си от човешката раса на име "Кармен Електра". След 658 страници запълнени от Кармен, Трини намери каквото търсеше ( тостерите бяха изключително търпеливи и можеха да търсят неща дни наред, но пък Трини имаше какво да гледа докато търсеше, ако разбирате какво имам в предвид). Беше снимка на прахосмукачка в гимназията, която много приличаше на тази лежаща на пода, като чувал с картофи. Триниборг се плесна, по това което минаваше за чело при тостерите. Стана и се затърси в купчината боклуци в ъгъла, служещ за импровизирана кофа за боклук. След малко измъкна малка флаш памет USB 7.53. Харддиска му не беше особенно голям и затова ползваше портативна памет за някои спомени. Бързо я плъгна. Информацията го заля като потоп. Рожденният ден на чичо Раждо, първото му късо съединение, денят в който мама и тате го сглобиха от резервни части на стара печка и хладилник и казаха, че са направили огромна грешка, като са го изкарали на този свят, защото такъв изрод е опасен за околните, и ето първият му секс. Тогава тя му се струваше единствената... за таковане. Тя наистина бе красива. Тя беше невероятен компютър. О, каква радост беше като накрая я убеди да загуби девственоста си с него. А, да ето я и тъпата досадница Електра, която го преследваше, като го убеждаваше да погледне, колко красиви са поставките й за чистене, докато той не я преби и не й открадна резервното захранване, а тя се закле да го убие и отиде да се оплаче на по-големият си брат. Колко отдавна беше това. Цели две седмици! А тя още се сърдеше! Е вече бе мъртва, а той осъзна, че нагазил до врата. На протониевата полицията нямаше да и хареса това. Трябваше да се отърве от трупа. Но първо приклекна до него и... ( тостерите нямат проблеми с некрофилията) взе безбатерното тяло на Електра, като прибра бластера й. Отиде до прозореца и пусна прахосмукачката от 63-тия етаж. Странни неща се случват, когато пчела застава между падаща прахосмукачка със стотина километра в час и камион движещ се с два пъти скороста на светлината. Поради невероятната скорост на камиона от цели два пъти скороста на светлината при сблъсък на теория (на Аинщайген) се отваря проход във времето, но това не бе ставало никога на практика, макар множеството опити това да се направи. Естествено никой не се беше сещал да сложи между двата блъскащи се обекта една малка пчела, която да мине през тръстерният двигател, да разполови импулсния поток на антиматерия в акумулатора и да причини впечатляваща експлозия. Поради скоростта на действието пространството се огъна, а на времето му беше разказана играта и...
Експлозията от сблъсъка беше невероятен червен облак от газ и оглушителен рев, който счупи всички стъкла в радиус от една миля. LCD дисплея на Триниборг се пукна със зловещо дрънчене. След малко по средата на катастрофата се появи портал в пространствено-времевият континиуум, който засмука експлозията, като изкриви пространството. От портала бе изплют човек с черен костюм и очила с думите:
-Тъпа матрица, пак се бъгна! Трябва да кажа на Морфей да я поправи!
Учудени роботи го гледаха няколко секунди преди да осъзнаят, че виждат жив човек. Всички роботи бяха програмирани да убиват хората и затова всички се втурнаха да го бият, но с няколко невероятно бързи удара човека ги разглоби, след което вдигна ръка заканително и изкреща: "Аре елате ми малко повече". След което с кратко "скуиш" беше премазан от лек автомобил със скорост три пъти, колкото светлината. Отвори се нов портал, още по назад във времето, заради по-високата скорост на колата, и с рев от него изкочи праисторически динозавър рекс, който започна да сее опустошение из града. А някъде преди много дълго време няколко агента в черни костюми очила, гледаха някакъв портал и се чудеха къде, по дяволите отиде Нео, когато експлозията ги връхлетя и изпепели.
Дали това се случи или Трини просто беше изпушил твърде много марихуанени хлебчета? Обърканият тостер реши да бяга на някъде, защото скоро щяха да разберат, че е убил една не особенно невинна прахосмукачка...
Той беше един бягащ тостер,бягащ от строгия закон, невинен(или не чак толкова невинен). Спомни си за ужасното време,когато беше в затвора за убийството на куче. Това бяха най-дългите 20 минути в живота му и той се закле,че никога няма да се върне отново в онази дупка. Трини знаеше,че скоро KCPD(Kiborg City Police Department) ще го издирват. Те бяха най-умните и добреобучени миксери в целия град. Чрез много ъпгрейди те притежаваха по-добро обоняние дори и от кучетата, можеха да подушат тостер от разстояние 600 мили (разбира се това не е много практично, защото половината от населението на града е съставено от тостери). Те бяха най-големия кошмар на Триниборг. Сигурно бяха разбрали за убийството два или три часа след него, защото всички машини имаха чипове, които показваха дали машините работят. Ако до два часа машината не се включеше (често имаше къси съединения, които изключват машината за час-два), щеше да изпрати сигнал до полицията с местоположението, в което бе починала машината. Вече знаеха. Триниборг се бе забавил твърде дълго. Никой не им бе избягва по-дълго от ден. Те са свирепи, нищо не им се опира, въоръжени освен с обичайните протониеви бластери и пушки, с най-ужасяващото оръжие, което светът е виждал - Водният пистолет(Waterfun 2003 for kids). След изчезването на хората правителството бързо конфискува всички водни пистолети от хората и все още никой не можеше да им се противопостави. Учените в лабораториите на полицията постоянно разработваха нови оръжия като балони пълни с вода. Те бяха и гениите зад проекта ''Вода на прах''. Трини бързо прибра протониевия бластер в една от дупките в главата си, а в другата сложи останалите му пари, около 65 долароида, които бяха много немирни и тостерът, известен с търпението си, трябваше да изчака да заспят, за да може да ги сложи в импровизирания си джоб, грабна лаптопа си и тръгна надолу по стълбите. Два часа по-късно и 60 етажа по-надолу се сети, че можеше да вземе асансъора. Приближи го и тъкмо натискаше копчето за слизане, когато чу един мърморещ глас:
- Не ме притеснявайте!!! В отпуска съм!
- Тъп асансъор,с какво е заслужил отпуска!- помисли си Триниборг и отново тръгна надолу по стълбите.
Най-накрая стигна до първия етаж и ужасен видя как двама полицаи влизат в сградата. Бързо се скри зад най-близката ваза и зачака полицаите да се качат нагоре, като едновременно с това се мажеше с пръст (с пръст) , която беше грабнал от вазата, за да може да изгуби миризмата си на тостер.
- Какво мирише така?- попита един добрезакръглен миксер с големи рошави мустаци.
- Нямаме време, трябва да се качваме. Онзи тостер няма да се размине безнаказано. - отговори му другия миксер, въоръжен с водна попма.
Полицаите натиснаха копчето на асансъора, но след като чуха провикването''Отпуска!!!'' решиха,че е по-добре да се качат по стълбите и без да забелязват миришещия на пръст тостер в ъгъла на стаята тръгнаха нагоре. Триниборг избърса с ръка това, което се водеше за пот, върху това, което се водеше за чело при тостерите и бързо излезна от сградата пред погледа на рецепционистката, която не беше забелязала, че полицаите търсят точно този тостер.
Триниборг вдиша от чистия (по-скоро мръсен) въздух и тръгна по почти безлюдните улици на Киборг Сити. След кратка разходка забеляза, че на един стълб е залепен плакат с негова снимка, който гласеше:''Този тостер е въоръжен и изключително опасен. Ако го видите обадете се на 555-12345, ако сте телефон, а ако не сте елате в най-близкия участък.'' Надписът допълнително изплаши горкия тостер и той реши да отиде някъде, където да е в безопасност. Единственият роднина, който имаше беше далечния му братовчед Гуфъс. Гуфъс беше добрезакръглен винаги ухилен и беше... пералня. Триниборг се помъчи да се сети адреса му и след като половин час си блъскаше главата (буквално) най-накрая се сети: улица ''Генерал PHILIPS'' номер 6 (Генерал PHILIPS беше един от главнокомандващите при Бунта на машините и логично на него беше кръстена улица). Триниборг се втурна към най-близката спирка на метрото и зачака. Метрото обикаляше града точно за 12.08 секунди, но не защото града беше малък, ами по простата причина че се движеше със 2 пъти скоростта на светлината. (спирането на метро със скорост 2 пъти скоростта на светлината е доста трудно) След 4.2 секунди най-накрая дойде метрото и Трини се качи в него, но за негов ужас видя трупа на братовчед си Гуфъс с извадена батерия на една от седалките. Върху трупа на пералнята беше написано ''ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ!''...

Дъхът на Триниборг секна и той бавно се приближи до трупа и тихо промълви:
- Е какво пък, не бяхме толкова близки.
Огледа се нямаше никой друг в метрото освен една загадъчна машина с наметало. Това бе странно, защото по принцип машините не носеха дрехи. Триниборг се пресегна за бластера си, когато онзи стана и се приближи до него, като каза:
- Тродо, дай ми пръстена!
- Какво?!
- Единственният пръстен, бе келеш! Кръгло, добре опечно лучено кръгче, което те прави непромокаем!
- Нямам си представа за какво говорите... - в този момент извади бластера си и го насочи към непознатата машина.
- Сега ми кажи ти ли го уби?! - Трини посочи трупа.
- Ъъъ... държиш бластера на обратно.
- Ох, да бе! - Триниборг бързо се поправи.
- Не, не съм го убил. Значи не си Тродо?
- Не съм Тродо.
- Ооо.. Ами добре, аз слизам на следващата спирка. Да знаеш, че обиколихме града пет пъти!
Непознатия слезе от метрото и Трини остана сам. Сега би му дошла добре една питка. Кой бе убил Гуфъс? Не, че му пукаше, ама той бил следващият. Не знаеше какво да прави. Предполагаше, че полицията скоро щеше да доиде, заради Гуфъс и да го намери до втори труп. Реши да отиде до къщата на братовчед си и без това. Можеше да има нещо интересно там. Отиде до трупа и го преджоби, за да му намери ключовете, след което го нарита едно хубаво (като може да се изкефи, защо да не го направи). Винаги беше искал да нарита братовчеда Гуфъс и сега имаше добра възможност. Слезе след две спирки (0.7 секунди по-късно). Градът Киборг Сити бе огромен и мръсен и смръдлив и повечето машини си седяха вкъщи и не излизаха, защото имаше вероятност, като вдишат въздуха да хванат тетанус и ръжда. Сградите бяха високи и не особенно уютни, заради старата градска канализация, останала от хората. Често се случваше докато някоя пералня отиде да напълни вода от мивката, тя да изригне във фонтан от стари човешки екскременти. Беше ужасно. Колко добро пране бе провалено! А, да и няколко машини умряха (около 4-5 милиона), но на кой му пукаше изобщо?
Триниборг вървеше приведен, за да не го види никой и намери на земята три долароида, който за съжаление избягаха навреме, за да не бъдат стъпкани от садистичния тостер. Къщата на Гуфъс бе далеч извън центъра на града и затова сградите бяха само по стотина етажа. Гуфъс имаше цяло имение. Огромна кофа за боклук с врата и прозорец. Трини влезе и огледа къщата. Всичко бе разхвърляно, имаше масло по пода, цялата къща бе обърната с главата надолу( на къщата не и бе много приятно, защотото цялата й кръв се стичаше във главата й). Листа лежаха по подовете счупени чаши се въргаляха и всички електро уреди се бяха измели от къщата. Да... Нищо не се бе променило тук. Поне никой нямаше да се сети да го търси тук. На другия край на града два много изморени миксера огледаха празната стая.
-Офейкал е!
-Сигурно е в къщата на братовчед си! Да тръгваме!
Минутите минаваха, а на Триниборг му писна да организира побоища със долароидите лежащи на масата и се затърси за марихуанени хлебчета, но намери само ампфетапрах (все пак Гуфъс бе пералня). Накрая седна на пода и се замисли за някой наистина важни неща, като дали да не си направи кафе или дали трябваше да си обуе сиви чорапи. Тези въпроси бяха много трудни за тостера и той реши да си преброи пръстите на ръката. Но и това бе твърде трудно. Изведнъж чу квакане. Объркан Трини се огледа, но не намери източника на звука. Квакането продължи. Изглежда идваше от един шкаф. Тостерът се приближи бавно и чудейки се колко ли е бил извратен Гуфъс, че да скрие патица в шкаф, той отвори вратата на шкафа. Седнал по турски там седеше машина с много жици и кабели, по седата с брояч, с тюрбан на главата и гъста кафява брада, стиснала в едната си ръка гумено патенце, което квакаше.
-Какво по дяволите си ти!?
-Бомба, слава на LGах! Казвам се Ресайкъл Бин Гаден.
-А за какво ти е тва гумено пате?!
-Нямаме пари за звукови ефекти, слава на LGах. Затова се налага да използваме друг вид звуково отброяване.
-И сега ще гръмнеш?
-По волята на LGах!
-По дяволите!
Триниборг се затича към входната врата с всичка сила. Излезе без да си прави труда да затвори вратата той излетя навън, след което се сети, че тостерите не летят и падна на земята, точно когато последното квакане се превърна в експлозия. Охлузен, мръсен и вонящ (тоест в нормално състояние) Трини се запъти на някъде. Вървя... влачи се... и се измори. Беше на цели пет метра от къщата на братовчед си. Пред него се озова табела с надпис "Кастинг за Small Sister". Триниборг се огледа и видя една сграда с надпис "Кастинг", наблизо и се завлече натам. Реши да се пробва в това реалити шоу. След като влезе в сградата, един андроид го покани в "изчукалнята" да се...ъхъм... изповяда. Трини влезе в малката стаичка и...какво да види! Пред него се изпречи огромна широкоплещеста лампа. Тя се беше втренчила така в него, че той не можа да види нищо.
- Какво по дяволите? – извика Триниборг
Изведнъж се чу дебел мъжки глас:
- Говори Смол Систер. Можете да започнете.
Лампата се изключи и му подаде чук, два пирона и картина. Триниборг се почуди малко и тихичко попита лампата:
- Какво трябва да направя???
- Да чукаш пирони, разбира се, ти какво си помисли! Извратен тостер, разкарай се оттук!
След няколко секунди се чу пак дебелия глас на Смол Систър:
-Имаш десет секунди да се сбогуваш със съквартирантите и да напуснеш къщата завинаги.
Разочарованият тостер ритна лампата по крушката и бързо се изниза от негостоприемната къща. Вече не можеше да отиде никъде, нямаше роднини, приятелите му отдавна бяха заминали за някоя друга планета, а той беше съвсем сам. Пак тръгна по самотните улици. Опита се да се качи на стоп, но честно казано когато се движиш с 2 пъти скоростта на светлината трудно можеш да забележиш стопаджия. Часовникът на LCD дисплея вече показваше седем, а тостерът още търсеше някоя по-гостоприемна електронна кофа за боклук, която да го приюти. Тогава чу звънене. Огледа се и видя един стар уличен видеофон.
- Няма ли да ме вдигнеш? - извика видеофона - Цял ден вися тук. Поне малко работа да свърша!
- Добре, добре достатъчно проблеми си имам. – измърмори Триниборг и дигна слушалката.
На монитора видя един стар хладилник с островърха шапка и слънчеви очила.
- Имам информация за теб. Знам кой се опитва да те убие, Триниборг. – тихичко каза хладилникът като се оглеждаше дали някой подслушва.
- Кой си ти по дяволите и откъде знаеш името ми??? - възкликна учудения тостер.
- Аз съм Ник, Хладил Ник. Бях приятел на баща ти, а името ти го пише на LCD дисплея. Трябва да дойдеш тук при мен, в безопасност. Знам кой се опитва да те убие, но сега не мога да говоря. Батерията ми пада. А, чакай вдигнах я. Живея в малка къща на улица ‘’Свети Benq и Siemens’’ Оглеждай се дали някой те следи докато идваш насам. И нека силата на тока бъде със теб.
‘’ Тоя май нещо му хлопа дънната платка’’ - помисли си Трини, но нямаше друг избор и се запъти към къщата на подозрителния старец. По пътя се опита да си спомни повече за баща си. Цецкоборг беше един почтен тостер. Работеше в голяма компания за производство на микрочипове - ‘’ Chio Chips ’’ (компанията вече не произвеждаше чипс, защото очевидно машините не се хранят ). Не можеше да се сети за никой, който да мрази баша му или да го иска мъртъв. (освен разбира се около 500 хиляди гладни кучета, но това беше нормално за един тостер).
Почти беше стигнал, когато чу:
- Това е протониевата полиция. Замръзни!
‘’Аз съм тостер, а не хладилник’’ - помисли си Триниборг и се присегна към протониевия бластер в дупката на главата си...

пхахахха

АААААААААААА тва ми го беше пращал, направо бях под стола, още след първото изречение.

Няма ли да го довършиш ? И гледай да не го съсипеш , ако решиш да опиташ !

мн яко текстче.ше има ли продължение?

Аз пробвах да го продължа, ама го прецаках, така че засега е толкова.

BlooDy_KinG написа:

Аз пробвах да го продължа, ама го прецаках, така че засега е толкова.

шо бе админе.ти квото и да напишеш е добро