Неименуван

Джон погледна холограмата, изобразяваща триизмерна статистика.

Добър- под 50%- не получава нов живот
Добър между 50 и 70%- живот в Средните векове или Второто хилядолетие
Добър между 70 и 80%- живот през третото хилядолетие
Добър между 80 и 99% - живот по свой избор

Погледна своето талонче. На него бе изписано с дебел тъмен шрифт Добър- 53%. Опашката бавно се точеше към гишето, където всеки получаваше своето разпределение . Когато преминеше в новия си живот нямаше да помни това. Нямаше да помни нищо. Щеше да живее в нелепа илюзия. Дали щеше да бъде добър и така да получи шанс за още един живот- всичко зависеше от обстоятелствата. Може би това беше последния му живот. Досега беше преминал през два- единия беше в зараждането на човечеството и не беше особено приятен. Никой не намира всекидневното гонене на мамути и боеве със съблезъби са особено хубав живот, освен може би някои екстремисти, но те не бяха много. Втория му живот беше започнал през 2033 години и беше наистина неприятен- убийства, наркотици, глад и глобално затопляне. Сега смяташе да избере Средновековието- можеше да избере това или второто хилядолетие и изборът беше лесен. Рицарите винаги ще са на мода.
Човекът пред него се обърна и го заговори.
- На колко процента си?
- 53 - отвърна Джон- Ти?
- Виж, човече, синът ми е тук. Той не беше особено добър и не му достигат проценти. Ще можеш ли да си смениш талончето с неговото?
- Той е твой син- беше отговорът.
Заговорилият го човек се намръщи. После внезапно го хвана с дебелите си ръце и го повлече встрани от колоната. Удари го в лицето и се опита да изтръгне етикетчето от ръцете му. Опашката бавно се редеше и никой не искаше да види какво се случва.
Джон ритна насилника и побягна.

***

Колоната се движеше като бавна река. Хората чакаха реда си за нов живот.
Джон беше на гишето и чакаше секретарката. Тя въведа номерчето му в системата и се обърна към него.
- Сър, можете да изберете Средновековието или второто гилядолетие. Кое ще желаете?
- Средновековието- отвърна той с твърд глас.
- Добър избор.
След още няколко тракания по клавишите тя отново го заговори.
- Моля отидете на Портал номер 42 и чакайте реда си.
- Ъм, колко време ще отнеме?
- Не повече от 20 минути. Пък и какво значи времето тук?- тя се усмихна и извика- Следващият!
Джон тръгна към порталите. Те бяха непосредствено до колоната на тези, които нямаше да получат нов живот. Дългата им редица се носаше и от нея се изтръгваха писъци и рев. Жени, мъже, деца, даже един свещенник.
Никой не остава безнаказан.
Тогава той видя човека, който се беше опитал да вземе билетчето му. Мълчаливи сълзи се носеха по бузите му и гледаше Джон с истинска откровенна омраза.
- Един ден ще се върнеш- прошепна му човека.
Да, но имам да живея преди това..

***

Моля, всички пътници за портал 42 да заповядат- се чу глас.
Джон пристъпи бавно към портала.
Още един живот. Нямаше да помни нищо и това го успокояваше. Беше време някоя средновековна жена да забременее и да роди син.
Блаженни да са незрящите.

***

Авол нахлу в стаята. Единствената светлина идваше от нацапания със сажди фенер в ъгъла на стаята. Във въздуха се носеше приятна миризма- жена му обичаше да слага миризливи билки под леглото- за здраве на семейството. Е, Авол силно се съмняваше в действието им. Особено сега.
Знахарят се надигна. Лицето му излъчваше радост. Той се приближи до стопанина и му прошепна:
- Жена ви е бременна- усмивка цъфна на лицето му- Момче е. Дано да стане добър човек.
Годината беше 1476.

Хубаво е, че пишеш - стилът ти се изчиства малко, по малко. Само си довършвай нещата Случайно да си вдъхновен от разказа в новия брой на шадоуданс?
Иначе е интересно. Само има една огромнаааа недосмислица. Нали всеки като получава нов живот, се разжда някъде. И как по дяволите тоя човек има син?!?